Poruka - Branka Vojinović Jegdić

Poruka

Sa ruba čaše

Otima se uzdah

Dok prelivamo s vinom

Ostatke ljubavi,

Tvoju ravnodušnost

I moju zabludu,

Nazdravljaš

Čašom olakšanja

Ćutim i pretačem

Očajanje.

Znam,

Malo je vremena

Ostalo za moja nadanja

Bliži se dno flaše

I raskrsnica

Koja te odvodi

U druga snivanja,

Ovdje i onako

Nećeš ispuniti

Svoja očekivanja,

Okolo se provlači

Monotonija

Koja ubija.

Ja ću krenuti nasumice

(svi su putevi

bez tebe isti)

Jer više neću znati

Kako da razlikujem

Suze od kiše

I svitanja od sumraka.

Uz posledni gutljaj

Šapućem zatvornih očiju:

Da li bi druga flaša

Promijenila smjer

Tvojih koraka?

Branka Vojinović Jegdić

                 *

 БРАНКА ВОИНОВИЧ ЙЕГДИЧ

(Подгорица, Черна гора)

ПОСЛАНИЕ

От ръба на чашата

изтръгва се въздишка,

докато преливаме с вино

останките на любовта,

твоята равнодушност

и моята заблуда.

Вдигаш наздравица

с чашата на облекчението,

мълча и премятам

отчаянието.

Знам,

малко време остана

за моите надежди,

дъното на бутилката се приближава,

както и кръстопътят,

който те отвежда

в други сънища,

тук, така или иначе,

няма да ти се сбъднат

очакванията,

наоколо се влачи

монотонността,

която убива.

Аз ще тръгна напосоки

(всички пътища

без теб са едни и същи),

че вече няма как да умея

сълзите от дъжда да различавам,

и зората от залеза.

С последната глътка

шептя с очи затворени:

дали друга бутилка

би сменила посоката

на твоите стъпки?

Бранка Војиновић Јегдић

Награда ,,Горчиво вино“ - Мелнишки вечери на поезията 2019